анотация и представяне
 
Оставих празно място върху белият лист. След което, просто оставих себе си. И някъде между разкъсаните ми кецове от Несебър и дългият път до София, се появиха градските стихове. Може би именно там, където ме водеше сърцето. На всяка една пейка, светофар и книга. Във всички онези очи, в които успявах да се спра, или които се спираха в мен. За всеки един зададен въпрос с отговор, който отдавна знаех. И всеки един бял стикер, който остана по тези улици, превръщайки се в нещо повече от това. За теб. Когато нямаш време да спреш. Но го правиш.
 
Днес, тези бели тишини са на повече места, отколкото бих могъл да си представя. С повече въпроси, отколкото отговори бих могъл да нося. С празни джобове. Днес оставям думите си в твоята длан. Надявайки се да достигнат повече от мен. И повече от онези очи. В които просто има смисъл.