анотация и представяне
 
Прекалено дълго преодолявах себе си, в тичане към теб. В разкъсаните ми обувки от последните пет години, дъна на хора и бутилки, и продълженията на всичко, за което умът ми оставаше неспокоен. В безсъние. И седмица преди рождения ми ден, някъде в опашката си осъзнавам, че всяко нещо е имало своята причина. Поглеждам в отражението на старецът и единственото, което виждам в очите му е твоето име.
 
•••••
 
Втората картина от черните ми продължения носи заглавието "Безвремие" може би, съвсем не случайно оставена в късните часове с черната боя на моите чудовища. Там където безсънието ми създава изкуство а деветият ми живот ми напомня колко променливо е всичко. Тихо. Времето говори.