анотация и книжно представяне
Започнах да пиша в дневника, когато знаех, че няма да го прочетеш. Или ми се искаше да зная, че никога няма да го прочета. Но прочитам написаното и си мисля, колко много си оставила от себе си по мен. По ръцете ми в бяла боя. И сивият суитчър. И само няколко празни листа бяха нужни, за да се намериш. Тогава, когато аз не успях. #дневникнабялатастая
•••••
Накратко. "Дневник на бялата стая" е нещо (* не случайно използвам това определение), което не съм очаквал, че би могло да ми се случи. Но се. Нещо написано в рамките на два дни, които пет месеца по-късно намират пряко отражение в живота ми. Два дни побрани между черните корици и белите стени, в желанието си да повярвам, че имаше смисъл. Или поне ми се иска да излъжа себе си в това
Но е такова. Бели разкази с черна боя, събиращи 50 литературно, емоционално и личностно осакатени, "бели" произведения, лични фотографии на лента и ръчно изрисувана типография с четка. Последователните откровения в кратки разкази, проследяващи история за малко повече отпечатъци от разочарование, празни бутилки кола и бели надежди. Всичко друго е между стените.
С предполагаемото се уважение: @negativut
"Дневник на бялата стая" на NEGATIVUT (memory book)
- 37 бели текста (проза)
- 15 стиха
- 2 скрити стиха (blackout poetry)
- 16 фотографски сета с общо 39 фотографии
- 11 типографии с четка
